Следродилна депресия: как да разпознаете симптомите, причините и къде да потърсите помощ

Първите седмици с новородено често се представят като безоблачно щастие. За много майки обаче те са и плашещи, самотни и много по-тежки, отколкото са очаквали. Ако се чувствате празна, изплашена, ядосана, далечна от бебето си или просто едва изкарвате деня, това не означава, че се проваляте. Възможно е да преживявате следродилна депресия, а помощ има.

Следродилната депресия е медицинско състояние. Тя не показва колко обичате детето си и не определя дали сте добра майка. Да потърсите подкрепа не е слабост. Това е грижа за вас и за семейството ви.

Следродилната депресия е честа, но често остава незабелязана

Смята се, че между 10% и 15% от майките преживяват депресия след раждане. Реалният дял вероятно е по-висок, защото много жени не споделят какво им се случва. Някои изпитват срам, други се страхуват от осъждане, а трети си казват, че просто трябва „да се стегнат“.

Постнатална депресия може да започне още по време на бременността, в първите дни след раждането или месеци по-късно. Не винаги изглежда като непрекъснат плач. При някои майки водещо е силното безпокойство. Други се чувстват вцепенени, раздразнителни, гневни, изтощени или сякаш вече не са себе си.

Може да кърмите или храните бебето, да ходите на консултации, да посрещате гости с усмивка и да качвате весели снимки в социалните мрежи. Отстрани всичко да изглежда наред. А вътрешно да се борите да преживеете следващия час.

Депресията след раждане може да засегне всяка майка, независимо от възрастта, доходите, семейното положение, произхода или това дали бременността е била планирана. Понякога засяга и партньори или осиновители, макар че тук говорим основно за майчината следродилна депресия.

Следродилна тъга или следродилна депресия

Много жени преживяват т.нар. следродилна тъга, позната и като „бейби блус“. След раждането хормоните се променят рязко, сънят изчезва, тялото се възстановява, а целият живот се преобръща за броени часове. Това е огромно натоварване.

Следродилната тъга обикновено се появява няколко дни след раждането. Може да включва плачливост, раздразнение, резки промени в настроението, тревожност и усещане, че всичко идва в повече. В повечето случаи отшумява от само себе си в рамките на две седмици.

Разликата между обичайния „бейби блус“ и следродилната депресия не е в това дали плачете. По-важни са продължителността, силата на преживяванията и дали симптомите се влошават, вместо постепенно да отслабват.

Следродилната тъга обикновено:

• Започва в първите дни след раждането
• Отшумява до около две седмици
• Идва на вълни, вместо да е постоянно състояние
• Обикновено не пречи сериозно на ежедневното функциониране
• Се повлиява поне донякъде от почивка, храна, разбиране и помощ

Признаци на следродилна депресия може да бъдат:

• Симптоми, които продължават повече от две седмици
• Потиснатост или тревожност, които стават все по-силни
• Усещане, че не можете да се справите с обичайните задачи
• Трудност да се храните, спите, къпете или излизате от дома
• Отдалеченост от бебето или страх от собствените мисли
• Загуба на интерес към неща, които преди са ви носили спокойствие или удоволствие

Ако се чудите дали това, което чувствате, е „достатъчно сериозно“, за да говорите с някого, то вече е достатъчна причина да го направите. Не е нужно да чакате да стигнете до криза.

Симптоми на следродилна депресия: списък за ориентир

Симптомите следродилна депресия изглеждат различно при всяка жена. Някои майки изпитват силна тъга. Други най-вече тревожност, гняв, неспокойствие или емоционална празнота.

Може да разпознаете един признак или много от тях. Този списък с депресия след раждане симптоми може да ви помогне да назовете онова, което ви измъчва:

• Постоянна тъга, плачливост, празнота или безнадеждност
• Липса на интерес към неща, които преди са ви харесвали
• Трудност да почувствате близост с бебето
• Прекомерна вина, срам или усещане за безполезност
• Мисли, че сте „лоша майка“, дори когато правите всичко по силите си
• Промени в апетита, включително почти липса на хранене или хранене за успокоение
• Безсъние, дори когато бебето спи и имате възможност да си починете
• Крайна умора, която е по-дълбока от обичайното изтощение при грижата за новородено
• Отдръпване от партньора, семейството и приятелите
• Трудност да се съсредоточите, да вземате решения или да помните елементарни неща
• Постоянно напрежение, препускащи мисли или усещане, че ще се случи нещо страшно
• Избухливост, нетърпение и раздразнение, които не са характерни за вас
• Чувство, че сте в капан, вцепенена или неспособна да продължите
• Мисли да нараните себе си или бебето, или желание просто да изчезнете

Не всяка натраплива мисъл означава, че искате да навредите на детето си. Следродилната тревожност може да поражда плашещи, нежелани образи и страхове именно защото безопасността на бебето е толкова важна за вас. Въпреки това мисли за самонараняване или нараняване на бебето изискват спешна професионална помощ. Кажете на някого още днес.

Кога да потърсите спешна помощ

Ако смятате, че може да действате според мисли да нараните себе си или друг човек, обадете се на 112 или отидете веднага в най-близкото спешно отделение. Не оставайте сама с тези мисли.

Може да потърсите и дежурен психиатър в център за психично здраве или спешно психиатрично отделение във вашия град. Ако близък човек е до вас, помолете го да остане с вас и с бебето, докато организирате помощ.

Рядко, но тежко състояние е следродилната психоза. То може да включва объркване, силна възбуда, чуване или виждане на неща, които другите не възприемат, преследващи идеи или убеждения, откъснати от реалността. Това е медицинска спешност. Незабавно се обадете на 112 или потърсете спешна психиатрична помощ.

Какви са причините за следродилната депресия?

Няма един-единствен отговор на въпроса защо възниква депресия след раждане. Обикновено става дума за съчетание от биологични промени, емоционално напрежение, предишни преживявания и реалното натоварване около грижите за новороденото.

Трудното раждане не води неизбежно до депресия. Нито раждането на здраво бебе е гаранция, че няма да се появи. Все пак има обстоятелства, които увеличават вероятността.

Рискови фактори за следродилна депресия са:

• Лична история на депресия, тревожност, травма или биполярно разстройство
• Депресивни или тревожни състояния по време на бременността
• Фамилна обремененост с разстройства на настроението
• Травматично, страшно или усложнено раждане
• Преждевременно родено бебе или дете, което се нуждае от лечение в неонатология
• Трудности с кърменето или тежко физическо възстановяване
• Липса на практическа и емоционална подкрепа
• Напрежение във връзката, конфликти или домашно насилие
• Финансови затруднения, несигурно жилище или тревоги за работата
• Непланирана бременност или противоречиви чувства към майчинството
• Перфекционизъм и силен натиск да бъдете „идеалната майка“
• Повишена чувствителност към хормонални промени, включително тежък ПМС или предишни промени в настроението при хормонална контрацепция

Недоспиването усилва всеки симптом. Самотата също. Майка, която с дни не е водила истински разговор с друг възрастен, лесно може да повярва, че само тя се справя толкова трудно. Не е така.

Защо толкова много майки не търсят помощ

Една от най-големите пречки е стигмата. Около младите майки често има послания, че трябва да са щастливи, сияещи, благодарни и веднага влюбени в бебето си. Когато действителността е различна, срамът идва бързо.

Може би си мислите: „Трябва да съм щастлива.“ Или: „Другите майки се справят, защо аз не мога?“

Това са мисли, породени от страдание, а не доказателство, че не сте достатъчно добра.

Страхът от осъждане също може да е силен. Някои майки се тревожат, че акушер-гинекологът, личният лекар, педиатърът или социалните служби ще ги сметнат за неспособни. Други се страхуват, че детето им ще бъде отнето.

Търсенето на помощ при следродилна депресия не означава, че ще ви отнемат бебето. Здравните специалисти са там, за да подкрепят семейството и да пазят родителите и децата в безопасност. Искреността за депресия, тревожност, натрапливи мисли или изтощение обикновено е първата крачка към правилната грижа. Да поискате помощ показва отговорност и загриженост.

Понякога постнатална депресия остава неразпозната, защото не изглежда като тъга. Майката може да казва, че е „само изморена“, да се оплаква от главоболие, да контролира прекалено строго режима на бебето или постоянно да е нащрек. Това може да е следродилна тревожност, депресия или и двете.

Как да потърсите помощ при следродилна депресия

Не е нужно да обяснявате всичко съвършено. Едно изречение е достатъчно, за да започнете: „Не мисля, че се справям след раждането.“ Или: „Страхувам се, че имам следродилна депресия.“

Започнете с личния лекар, акушер-гинеколога или педиатъра

Личният лекар, акушер-гинекологът, наблюдавал бременността ви, и педиатърът на детето могат да бъдат първа точка за контакт. Те могат да обсъдят симптомите ви, да преценят нуждата от консултация с психиатър или психолог и да назначат изследвания за физически причини, които могат да влошават състоянието, като анемия или проблеми с щитовидната жлеза.

Ако можете, бъдете конкретна. Кажете от колко време се чувствате така, как това се отразява на съня и ежедневието ви и дали имате плашещи мисли. Може да отидете с партньор, близка приятелка или с написана бележка, ако ви е трудно да говорите.

Попитайте за Единбургската скала за следродилна депресия

Единбургската скала за следродилна депресия, позната като EPDS, е кратък въпросник за откриване на вероятна следродилна депресия и тревожност. В България тя може да се използва от специалисти по психично здраве и в някои лечебни заведения, а версии за самооценка се намират и онлайн.

Това не е диагноза. Един резултат не може да разкаже цялата ви история. Но въпросникът може да ви помогне да осъзнаете, че не е нужно повече да омаловажавате преживяното и че е време за професионална подкрепа.

Обърнете се към специалист

Психолог следродилна депресия, психотерапевт или психиатър с опит в работата с перинатални психични състояния може да промени много. Можете да потърсите специалист през личния си лекар, в център за психично здраве, болница или частна практика.

Някои консултации се провеждат онлайн, което е удобен вариант, когато излизането с бебе е трудно. Групите за взаимопомощ, родителските общности и проверените организации в областта на психичното здраве също могат да бъдат добра отправна точка. Подкрепа следродилна депресия понякога започва с простото изречение от друга майка: „И аз минах през това.“

Лечението на следродилната депресия помага

Няма награда за това да изтърпите всичко сама. Лечение следродилна депресия е възможно и ефективно. Много жени се чувстват значително по-добре с подходяща комбинация от медицинска грижа, терапия, време и подкрепа.

Психотерапия

Разговорната терапия често е сред първите подходи. Когнитивно-поведенческата терапия, или КПТ, има добра научна подкрепа при депресия и следродилна тревожност. Тя помага да забележите суровите мисли към себе си, да поставите под въпрос неполезните убеждения и да изградите конкретни начини за справяне в трудните моменти.

Междуличностната психотерапия също може да е полезна, особено когато пониженото настроение е свързано с промени във връзката, скръб, конфликти или липса на подкрепа.

Терапията не трябва да се свежда само до разговори за бебето. Вие сте цял човек. В кабинета има място за вашата идентичност, тяло, отношения, история, гняв, страхове и надежди.

Медикаменти

Антидепресантите могат да бъдат важна част от лечението при умерена до тежка следродилна депресия. Често се изписват лекарства от групата на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина, или SSRI, като някои от тях се смятат за съвместими с кърменето при лекарска преценка.

Психиатърът ще обсъди с вас ползите, възможните нежелани реакции, предишната ви история и особеностите при кърмене. Не започвайте и не спирайте лекарства рязко без лекарски съвет. Нелекуваната депресия също носи рискове, а вашето здраве има значение.

Групи за подкрепа и практическа помощ

Групата за подкрепа не замества спешната медицинска помощ, но може да бъде много ценна част от възстановяването. Някои групи позволяват бебетата да присъстват, така че не се налага да организирате гледане. Онлайн срещите са удобни за майки, които не могат да излизат, кърмят често или са прекалено изтощени за път.

Практическата помощ също е част от подкрепата. Съседка, която носи вечеря, сестра, която пуска пералня, или приятелка, която държи бебето, докато се изкъпете, може да изглеждат като малки жестове. Не са малки, когато сте на предела на силите си.

Промени в ежедневието като допълнение

Движението, сънят, храненето и контактът с хора не могат сами да „излекуват“ депресията. Не позволявайте на никого да ви убеждава, че една разходка около блока е всичко, от което имате нужда. Но тези неща могат да подпомогнат възстановяването наред с терапията и медикаментите.

Започнете с най-малката възможна стъпка:

• Десет минути навън с количката
• Дрямка, докато някой друг гледа бебето
• Истинско ядене, вместо да преживявате на сухари, бисквити и студено кафе
• Един честен текст до човек, на когото имате доверие
• Редовен разговор с друг възрастен
• Да приемете помощ, без да се извинявате за разхвърляния дом

Малките стъпки пак са стъпки.

Как да помогнете на човек със следродилна депресия

Партньорите, близките и приятелите често искат да помогнат, но не знаят какво да кажат. Започнете с това да слушате, без веднага да търсите решение и без да омаловажавате чувствата ѝ.

Попитайте директно: „Добре ли си наистина?“ После изчакайте. Не бързайте да запълвате тишината.

Ако се чудите как да помогнете на човек със следродилна депресия, заложете на спокойна и конкретна подкрепа:

• Научете кои са признаци на следродилна депресия и приемайте промените сериозно
• Кажете: „Вярвам ти“ и „Не си виновна“
• Избягвайте реплики като „Но бебето е здраво“ или „Трябва да се радваш на този период“
• Поемете грижата за бебето, за да може майката да поспи, да се изкъпе, да се нахрани, да се разходи или да отиде на терапия
• Предлагайте конкретна помощ: „Във вторник ще донеса вечеря“ е по-полезно от „Кажи, ако имаш нужда от нещо“
• Насърчете я да се свърже с личен лекар, акушер-гинеколог, психолог или психиатър
• Предложете да се обадите заедно, да седите до нея по време на разговора или да я придружите на преглед
• Проверявайте как е отново и отново, не само веднъж
• Потърсете спешна помощ, ако говори, че иска да нарани себе си или бебето

Не подценявайте гнева, паниката, отдръпването или емоционалното вцепенение само защото не я виждате да плаче. Депресията невинаги е тиха.

Вие също заслужавате грижа

Майчинството не изисква да изчезнете като човек. Имате право да имате нужда от помощ. Имате право да кажете, че не се наслаждавате на всеки миг. Имате право на сложни чувства за раждането, храненето, тялото си, връзката си и новия си живот.

Следродилната депресия може да ви убеди, че бъдещето завинаги ще бъде мрачно. Това не е вярно. С подходяща помощ при следродилна депресия, лечение, време и подкрепа хората се възстановяват.

Не е нужно първо да се влошите, за да заслужите помощ. Кажете на един човек още днес. На личния си лекар. На акушер-гинеколога. На партньора си. На приятелка. На майката, която сякаш разбира.

Да потърсите помощ ви прави по-силна майка, а не по-слаба.