Бебешки тъги, следродилна депресия и тревожност - как да ги различиш и кога да потърсиш помощ
Току-що си родила, животът ти се е обърнал с главата надолу и всички около теб повтарят, че това трябва да е „най-щастливото време в живота ти“.
А ти може да плачеш под душа, да избухваш срещу партньора си или да лежиш будна в 3 през нощта, точно когато бебето най-сетне спи, и да си мислиш: „Какво не ми е наред?“.
Ако това ти звучи познато, ти не си „счупена“, не си лоша майка и изобщо не си сама.
В тази статия ще минем през разликата между бебешки тъги и следродилна депресия, как изглежда следродилната тревожност и как да различиш нормалния хормонален срив от момент, в който е нужна по-сериозна помощ. Ако дори едно изречение те описва, остани до края. За някои жени тази информация буквално спасява живот.
Бебешки тъги: какво е „нормален“ емоционален хаос след раждането?
Повечето акушер-гинеколози и акушерки в България споменават за т.нар. бебешки тъги. Истински разбираш какво имат предвид, едва когато се прибереш вкъщи с бебето.
Колко често се появяват бебешките тъги?
Смята се, че до 70 – 80% от родилките преживяват бебешки тъги в някаква степен. Тоест около 8 от 10 жени чувстват подобни колебания.
Най-често са свързани с:
- Рязък спад на хормоните на бременността (естроген и прогестерон)
- Липса на сън
- Физическо възстановяване от раждането или от секцио
- Шока от това изведнъж да си отговорна за едно мъничко човече 24/7
Това не означава, че си слаба. Това е тялото и мозъкът ти, които реагират на огромни промени за много кратко време.
Кога започват бебешките тъги и колко продължават?
Повечето майки усещат следродилните емоционални колебания още в началото.
-
Кога започват бебешките тъги?
Обикновено на 2-рия или 3-тия ден след раждането
(често точно когато те изпишат от болницата или когато адреналинът спадне). -
Кога се засилват най-много?
Много често около 5-тия ден. Много жени описват този ден като „деня на големия срив“. -
Колко дълго продължават бебешките тъги?
Обикновено отшумяват до 2 седмици след раждането.
Може още да си уморена и чувствителна, но силните, непредсказуеми настроения намаляват.
Ако симптомите са все така силни след 2-та седмица, това е сериозен сигнал да говориш с личния си лекар, акушерката или психиатър за следродилна депресия (постпартум депресия, послеродова депресия).
Типични симптоми на бебешките тъги
Симптомите на бебешките тъги често са много „разхвърляни“. В един момент се смееш на смешното личице на бебето, след пет минути ридаеш, защото ти е изгорял препеченият хляб.
Чести симптоми на бебешките тъги:
-
Внезапни смени в настроението
В един момент си добре, в следващия – разплакана или раздразнителна. -
Плачливост
Плач „без причина“. Често вечер или веднага след като гостите си тръгнат. -
Раздразнителност
Избухваш срещу партньора или близките, всичко те дразни. -
Тревожност
Прекалено притеснение за кърмене, наддаване, сън на бебето, дали правиш нещата „както трябва“. -
Трудно заспиване дори когато бебето спи
Уморена си до крайност, но умът ти не спира. -
Чувство на претоварване
Основни задачи за деня (кърмене, преобуване, къпане, твой душ) изглеждат като маратон.
При бебешките тъги обаче:
- Имаш поне някои моменти на радост или свързаност с бебето.
- Обикновено успяваш да функционираш, макар и с много усилия.
- Чувствата постепенно отслабват и до 2-та седмица след раждането са осезаемо по-леки.
Ако това горе-долу описва твоята ситуация, най-вероятно става дума за бебешки тъги. Тук помагат подкрепа, сън и много спокойствие.
Какво е следродилна депресия?
Следродилната депресия (депресия след раждане, постпартум депресия) не е просто продължили по-дълго бебешки тъги. Това е заболяване, което заслужава лечение, както всяко друго сериозно здравословно състояние.
Според данни на Световната здравна организация и европейски проучвания около 10 – 15% от майките развиват послеродова депресия през първата година след раждането. Това е поне 1 от 10 жени, вероятно повече, защото много майки никога не казват колко зле се чувстват.
Кога може да започне следродилна депресия?
Точно тук често идва объркването.
Следродилната депресия:
- Може да започне още в първите седмици след раждането, като първоначално прилича на бебешки тъги, но не се подобрява.
- Може да започне по всяко време през първата година след раждането, дори месеци по-късно, например при силен стрес, връщане на работа или отучване от кърма.
Ако бебето ти е на 4 или 9 месеца и си мислиш: „Няма как сега да е следродилна депресия, нали?“,
напълно е възможно. Все още си в следродилния период.
Основни симптоми на следродилна депресия
Преживяването е различно за всяка жена, но има няколко типични симптоми на следродилна депресия.
Ако забелязваш няколко от тези признаци почти всеки ден за повече от 2 седмици, време е да потърсиш помощ при следродилна депресия:
-
Постоянна тъга или празнота
Чувстваш се потисната, „изключена“ или безнадеждна през по-голямата част от деня. -
Загуба на интерес и удоволствие
Неща, които преди са ти били приятни (филми, книги, хобита, дори гушкане с бебето), вече не ти носят нищо. -
Намален интерес към бебето
Грижиш се за неговите нужди, но се чувстваш дистанцирана, раздразнена или безразлична. -
Силна тревожност или паник атаки
Силен страх, сърцебиене, треперене, чувство, че ще припаднеш или „ще полудееш“. -
Затруднено изграждане на връзка с бебето
Не усещаш онази „вълна от любов“, за която всички говорят. Може да не чувстваш нищо или дори гняв. -
Неспособност да функционираш нормално
Ежедневните задачи изглеждат непосилни. Дори да се изкъпеш или да отговориш на съобщение ти идва в повече. -
Изолиране от близки и приятели
Не вдигаш телефона, отменяш срещи, иска ти се да си сама или мислиш, че никой не те разбира. -
Промени в съня
Безсъние след раждане (умът не спира, не можеш да заспиш дори когато бебето спи) или обратно – спиш прекалено много. -
Промени в апетита
Ядеш много малко или пък прекалено, за да „успокоиш“ себе си. -
Чувства за вина, безполезност, усещане, че си „лоша майка“
Много сурова самооценка, която не отговаря на реалността. -
Мисли за нараняване на себе си или бебето
Те може да са натрапчиви образи, нежелани мисли или реални планове.
Тези последни два симптома изискват ясно послание:
Това, че имаш мисли да нараниш себе си или бебето, не те прави чудовище. Това показва колко зле се чувстваш. Нуждаеш се от спешна помощ, а не от срам.
А какво е следродилна тревожност?
Някои жени не се чувстват основно тъжни. Те са ужасени.
Постоянно си „на тръни“, сърцето ти бие силно, проверяваш през няколко минути дали бебето диша, ровиш в интернет за всяко петънце по кожата в 2 през нощта.
Това може да е следродилна тревожност, която може да се прояви самостоятелно или заедно със следродилна депресия.
Признаци на следродилна тревожност
Някаква тревога е напълно нормална. Но следродилната тревожност изглежда така:
-
Прекомерно безпокойство, което не спира
Мислите ти постоянно се въртят около „Ами ако…“. Не можеш да се успокоиш сама. -
Препускащи мисли
Мозъкът ти скача от един страшен сценарий към друг и те изтощава. -
Постоянна проверка и търсене на успокоение
Проверяваш дишането на бебето непрекъснато, постоянно искаш някой да ти каже, че всичко е наред. -
Физически симптоми
Стягане в гърдите, сърцебиене, замайване, потене, усещане, че „нещо лошо ще се случи“. -
Неспособност да се отпуснеш
Дори когато бебето е спокойно и спи, тялото ти е в режим „аларма“. -
Избягване
Избягваш да спиш, да излизаш, да оставяш бебето на друг дори за малко, заради постоянни „а ако…“.
При някои жени с послеродова депресия настроението не е толкова потиснато, колкото тревожно, и те мислят, че „не може да е депресия“. В действителност психичното здраве след раждането често е смесица от депресия и тревожност.
Бебешки тъги vs следродилна депресия: основните разлики
Полезно е да ги сравниш едно до друго. Докато четеш, честно си отговори: „Къде по-скоро съм аз?“.
1. Време на поява
-
Бебешки тъги
- Начало: обикновено 2 – 3 ден след раждането
- Пик: около 5‑тия ден
- Отшумяване: до около 2 седмици след раждането
-
Следродилна депресия
- Начало: по всяко време през първата година след раждането
- Може да започне като бебешки тъги, които не отшумяват
- Може да се появи по-късно, когато вече си мислила, че всичко е наред
Ако силните симптоми започнат или продължат след втората седмица, мисли в посока разлика между бебешките тъги и следродилна депресия.
2. Тежест на симптомите
-
Бебешки тъги
- Може да плачеш често, да си много емоционална и претоварена.
- Но има моменти на радост, спокойствие, надежда.
- Успяваш да се справиш с основните задачи, особено с помощ.
-
Следродилна депресия
- Чувствата са по-тежки, почти постоянни, често описвани като „черен облак“ или „сякаш съм под вода“.
- Насладата липсва или е много рядка.
- Всеки ден изглежда като планина, която не можеш да изкачиш.
- Мислите стават мрачни: че не искаш да си тук, че съжаляваш, че си родила.
3. Продължителност
-
Бебешки тъги
- Краткотрайни, обикновено под 2 седмици.
- Постепенно отслабват, а не се засилват.
-
Следродилна депресия
- Продължава над 2 седмици и без лечение може да трае месеци.
- Често с времето става по-тежка, а не по-лека.
Ако си питаш: „До кога продължават бебешките тъги, защото вече съм 4 седмици след раждането и се чувствам ужасно?“,
това е ясен знак да говориш с лекар за симптоми на следродилна депресия.
„Само умора ли е или нещо повече?“
Липсата на сън прави всичко по-трудно и мрачно. Няколко въпроса могат да ти дадат усещане какво реално се случва:
-
Ако по чудо спиш добре една седмица, мислиш ли, че ще почувстваш отново „себе си“?
Или се чувстваш толкова потисната и тревожна, че дори мисълта за почивка не помага? -
Има ли моменти през деня, макар и кратки, когато се чувстваш ОК?
Или тежестта е от сутрин до вечер, без почивка? -
Близките ти казват ли, че „не приличаш на себе си“ или че изглеждаш „много сломена“?
Важен е и твоят вътрешен глас. Ако нещо в теб тихо казва: „Май имам нужда от помощ“, чуй го. Този глас е мъдър.
Кога да потърсиш помощ: това не е слабост
Много майки отлагат да говорят за следродилна депресия, защото ги е срам. Или си казват: „Други имат по-големи проблеми, аз трябва да се справя сама“.
Не е нужно да стигнеш дъното, за да имаш право на помощ.
Добре е да поговориш с някого, ако:
- Потиснатото настроение или тревожността продължават повече от 2 седмици след раждането.
- Не можеш да спиш, дори когато бебето спи, защото мислите ти не спират.
- Чувстваш се откъсната от бебето или не изпитваш почти нищо към него.
- Дневните задачи ти се струват непосилни.
- Избягваш хората или лъжеш как се чувстваш.
- Имаш плашещи мисли, които се страхуваш да споделиш.
Трябва да потърсиш спешна помощ, ако:
- Имаш мисли да нараниш себе си или да сложиш край на живота си.
- Имаш мисли да нараниш бебето, особено ако чувстваш, че може да действаш импулсивно.
- Чувстваш се откъсната от реалността, чуваш или виждаш неща, които другите не виждат, или си крайно възбудена, „не си в тялото си“.
В България:
- Ако си в непосредствена опасност ти или бебето, звънни на 112 или потърси най-близкото спешно отделение.
- Можеш да се обърнеш и към Център за психично здраве, към спешен кабинет по психиатрия или към дежурния психиатър в многопрофилна болница.
- Организации като Българска асоциация по семейно планиране, фондации за психично здраве и някои горещи телефонни линии към общини и НПО предлагат анонимна емоционална подкрепа.
Това, че търсиш помощ, не означава автоматично, че ще ти вземат детето. Здравните специалисти искат да сте добре и двамата. Лечението е насочено към това да си върнеш силите и радостта, не да те наказват.
С кого да говориш и какво да кажеш
Не е нужно да влизаш в кабинета на лекаря с подготвена реч. Важното е да започнеш разговора.
Първо сподели с някого близък
Ако можеш, кажи на поне един човек, на когото имаш доверие:
- Партньор
- Близка приятелка
- Майка ти, сестра ти или друг близък роднина
Може да кажеш нещо като:
- „Не се справям така, както си мислех, че ще се справям.“
- „Чувствам се потисната и тревожна през повечето време, не е само умора.“
- „Плашат ме някои от мислите, които имам.“
Понякога помага да покажеш подобна статия, запазена в телефона ти, за да обясниш по-лесно.
След това говори със здравен специалист
В България можеш да се обърнеш към:
- Личен лекар (джипи)
- Акушер-гинеколог или акушерка, ако още си в проследяване
- Психиатър (по направление от личния лекар или директно в частен кабинет)
- Клиничен психолог / психотерапевт, който работи с майки след раждане
Може да кажеш:
„От раждането насам се чувствам много потисната и тревожна. Това продължава повече от две седмици и се притеснявам, че може да имам следродилна депресия.“
Добре е да споменеш конкретни симптоми на следродилна депресия или следродилна тревожност, които забелязваш: че не можеш да се свържеш с бебето, имаш паник атаки, чувстваш безнадеждност, натрапчиви мисли.
Имаш право да бъдеш чута и взета насериозно. Ако се почувстваш подценена или подмината, напълно е в реда на нещата да потърсиш второ мнение.
Как специалистите оценяват следродилната депресия: Единбургска скала
Много лекари и акушерки използват кратък въпросник, наречен Единбургска скала за следродилна депресия (Edinburgh Postnatal Depression Scale – EPDS).
Това са 10 въпроса за това как си се чувствала през последните 7 дни, включително:
- Колко често се чувстваш тъжна или тревожна
- Дали можеш да се засмееш или да очакваш нещо приятно
- Как спиш
- Дали си имала мисли да нараниш себе си
Отговаряш с варианти като „Да, през повечето време“ или „Не, изобщо не“.
Отговорите дават определен резултат, който помага да се прецени има ли риск от послеродова депресия и нужна ли е допълнителна подкрепа.
EPDS сама по себе си не е диагноза, а инструмент за преценка, който насочва следващите стъпки.
Ако се тревожиш, можеш дори да потърсиш Единбургската скала онлайн, да я попълниш предварително и да занесеш резултатите на прегледа.
Възможности за лечение: имаш право да се чувстваш по-добре
Следродилната депресия и следродилната тревожност се лекуват. Много жени напълно се възстановяват с правилната подкрепа. Не е нужно да „издържиш“ година, мъчейки се.
1. Разговорна терапия
Често използвани форми на терапия:
-
Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ)
Помага да разпознаеш мисли и поведения, които те дърпат надолу, и да ги замениш с по-подкрепящи. -
Психотерапия / консултиране
Дава ти време и място да говориш за преживяното раждане, за новата си роля, за напрежението във връзките, за страховете и вината.
В някои райони може да се стигне до психолог и по линия на НЗОК (с направление от психиатър или АГ), както и чрез общински и неправителствени програми. Има и много частни терапевти, които работят специално с майки след раждане.
Съществуват и групи за подкрепа, организирани от фондации, родителски организации и центрове за майки и бебета, където можеш да споделиш с други жени в подобна ситуация.
2. Медикаментозно лечение
Понякога само психотерапия не е достатъчна, особено ако симптомите са тежки.
Лекарят или психиатърът може да предложи антидепресантно лечение. Много жени се притесняват от лекарства, особено ако кърмят. Тук е важна точната информация.
Няколко важни неща:
- Има антидепресанти, които са добре проучени при кърмещи жени.
- В Европа и България често се изписват медикаменти като сертралин, който според много ръководства е съвместим с кърменето при голяма част от жените.
- Решението винаги е индивидуално, като се преценяват ползите и рисковете за теб и бебето заедно.
Нелекуваната депресия след раждане също крие рискове – за твоето здраве, за способността ти да се грижиш за бебето и за вашата връзка в дългосрочен план. Когато лекуваш себе си, защитаваш и детето си.
Винаги обсъждай притесненията си с личния лекар, АГ или психиатър. Не започвай и не спирай лекарства рязко без консултация.
3. Практическа и социална подкрепа
Нито едно лекарство и нито една терапия не могат да заменят елементарната човешка помощ в ежедневието.
Полезни промени могат да бъдат:
-
Помощ у дома
Някой да сготви, да пусне една пералня, да разходи бебето, за да можеш да се изкъпеш спокойно. -
Подкрепа за съня
Партньорът да поеме едно нощно хранене (с изцедена кърма или адаптирано мляко), баба да вземе бебето сутрин за час. -
Групи за майки и споделяне
Срещи на майки в квартала, групи в социалните мрежи, инициативи в здравни или общински центрове, в които се говори честно и за трудностите. -
Граници с хората
Да ограничиш посещенията, ако те изтощават. Да кажеш „не“ на хора, които те критикуват или сравняват. Да поискаш точно такава помощ, каквато ти е нужна.
Това не са капризи. Това е част от лечението на следродилната депресия и начин бебешките тъги да не прераснат в нещо по-сериозно.
Не си сама и не се проваляш
Майчинството по снимки изглежда като одеялца, усмихнато бебе и сияеща майка. Почти никой не показва 4 часа сутринта, когато държиш бебето и се чувстваш като непозната в собствения си живот.
Ако трябва да запомниш едно нещо от всичко написано, нека бъде това:
- Да си емоционална и претоварена през първите две седмици може да е нормална реакция – бебешки тъги.
- Да се чувстваш трайно потисната, тревожна или откъсната от бебето повече от две седмици след раждането не е нещо, което „просто трябва да изтърпиш“. Това е състояние, което подлежи на лечение.
Следродилна депресия, депресия след раждане, послеродова депресия, бебешки тъги, следродилна тревожност – термините може да объркват. Най-важното е как се чувстваш и как успяваш да живееш днес.
Ако по време на четенето си си помислила: „Това съм аз“, моля те:
- Кажи на човек, на когото имаш доверие.
- Запиши час при личния лекар, акушер-гинеколога или психиатър.
- Ако имаш мисли да нараниш себе си или бебето, звънни на 112 или отиди в най-близкия спешен кабинет незабавно.
Да потърсиш помощ при следродилна депресия не е провал. Това е сила. Правиш нещо изключително трудно – родила си и се грижиш за малък човек. Да се погрижиш и за собственото си психично здраве е част от това да бъдеш добрата майка, каквато всъщност вече си.
Ние, като разработчици на приложението Erby, не носим отговорност за каквито и да било решения, които вземате въз основа на тази информация, която се предоставя само за обща информация и не е заместител на личен медицински съвет.